Както всички велики революции, Октомврийската революция от 1917 година действа като ядрена експлозия: разрушувайки установения социален, икономически и културен ред, тя освободи безпрецедентни творчески сили с обявената цел да се изгради нова култура, да се създаде нова социалистическа общност, да се формира нов тип човек, ново колективно субект, на основата на принципите на социалното равенство и прогреса.

Визуални артисти и архитекти, литератори и хора на театъра и киното, сред които Казимир Малевич, Сергей Айзенщайн, Владимир Татлин, Ел Лисицки, Александър Родченко и неговата партньорка Варвара Степанова, Любов Попова, Александър Веснин и братята му Леонид и Виктор, Иван Леонидов, Константин Мелников, Моисей Гинзбург и много други, се ангажираха в реализирането на тази нова визия и отразиха през сложните си произведения и манифести целите на новото революционно изкуство; супрематизмът, конструктивизмът, утилитаризмът-продуктивизъм, рационализмът, формализмът бяха артистичните движения, които подхраниха мощната река на съветската авангарда или съветския модернизъм, за около петнадесет години след революцията, преди налагането на сталинската ортодоксия.

Изследването на Константин Ксантопулос не се ограничава до естетична оценка на многообразното това движение, чиято важност едва в последните десетилетия започна да се оценява в истинските ѝ размери. След като разгледа историческия, социалния, идеологическия и естетически контекст на този творчески взрив, осmosis на идеи и тенденции и диалог, поне в началната фаза, между съветската и западната авангарда, той изтъква революционната работа основно на архитектурната авангарда, като основно поле за синтез на изкуствата, науката и новите социални идеи.

Значителен принос на изследването е между другото представянето на работата и функционирането на ФХУТЕМАС и ФХУТЕИН, образователните институции, които се формираха след революцията с визията за синтетичния подход в архитектурата и различни проявления на изкуството и органичната им взаимовръзка с индустриалното производство и нуждите на новото общество.