„Но празникът достигна своя край. Отиди с благодарност и смирение. Отстъпи мястото си на други. Трябва да се родят още, точно както ти се роди, и след като се родят, трябва да получат парче земя и домове и всичко необходимо, за да могат да живеят. Какво би станало, ако тези, които дойдоха първи, не си тръгнат? Защо си алчен? Защо си неудовлетворен? Защо натоварваш нашия свят?“

„Добре, но искам да имам със себе си децата и жена си.“

„Защо, принадлежат ли ти? Не на онзи, който ти ги даде? На онзи, който създаде и теб? Не е ли неизбежно да се разделиш с нещо, което не ти принадлежи? Да го отстъпиш на по-висшия?“

„Защо ме доведе на света при тези условия?“

„Ако не ти харесва, тръгвай си! Не се нуждае от зрители, които се оплакват. Търси тези, които празнуват с него, танцуват, ръкопляскат с топлота, вървят заедно с волята му и пеят химните на свещения празник.“

В днешния свят, където свободата често се бърка с консумацията, неограничените избори и социалното издигане, Епиктет ни напомня, че свободата започва, когато престанем да бъдем роби на желанията и страховете си. Творбата представлява в същността си призив към читателя за самопознание и духовно освобождение от оковите на егоцентризма.