Тази книга е върховният жест на Блум към родината му, Америка. В нея са събрани прочити и опити от цял един живот, обобщени в конкретно предложение, което включва дванадесет автори. От поетите препоръчва Уитман, Дикинсън, Елиът, Стивънс, Фрост и Харт Крейн. От романистите препоръчва Мелвил, Хоуторн, Твен, Фокнър и Хенри Джеймс. От мислителите, които формираха американската идентичност с поглед към Високото, се откроява единственият и неповторим Емерсън.
Подчертават се: значението на естетичното удоволствие за човешкото самопознание, стойността на велики произведения за усъвършенстването на индивида и единството на обществото, самоценността на литературата като въображаема утешение срещу смъртта. „Високото“ определя мястото на творческата фантазия спрямо нещо, което е едновременно величествено, ужасяващо и безкрайно. „Демонът“ е името на мистерията на творческата фантазия. Както сам отбелязва: „Когато говоря за поета в поета, имам предвид именно неговия демон, потенциалната му безсмъртие като поет и следователно, по същество, неговата божественост.“
