«Колко хубаво е спокойствието! Само че вече никой не се нуждае от оръжейници... Но аз добре познавам работата си. Ако имаше мирни оръдия, щях да ги направя по-добре от всички...». Това мислеше Ибби Барбикеин, докато гледаше луната. И тя му даде една добра идея. Най-голямото оръдие на света, оръдието, което щеше да донесе нови знания на цялото човечество, щеше да бъде това, което ще изстреля снаряд не срещу враговете, а към повърхността на неизследваната Луна. Да! Това щеше да бъде оръдието на мира!