Много и разнообразни аспекти на парадокса, който характеризира универсалния опит на човешката самота, се анализират в тази книга. Перспективата е основно от областта на Развиващата се Психология, със акцент върху ранните години от живота. Тогава се поставят основите на човешкото съществуване, а от там и на същественото човешко преживяване - самотата.

Изследвания в Психологията на международно ниво и в България осветяват генезиса и парадоксите на това преживяване. Невронауките, теологията, философията, социологията, антропологията, фолклористиката, филологията, лингвистиката, педагогиката, но също така и разказите на деца и младежи, също допринасят за осмислянето на парадоксите на самотата, през една интердисциплинарна призма.

Научният подход към самотата, в най-добрите си моменти, не се различава толкова от поезията на анонимни и известни личности. И поезията има като основен мотив и съдържание самотата. Психологията и, още по-важно, Развиващата се Психология, не могат да игнорират, че науката и изкуството вървят ръка за ръка, като двете лица на сътворението в човешката култура.

Следователно, подходът към самотата в тази книга не се осъществява само по строго академичен начин, а също и с помощта на поезията, на изкуството по принцип. Целта на книгата е да отвори един път към признанието и приемането на парадокса, който присъства в природата и генезиса на самотата. Това приемане е върховно развиващо постижение, процес на живот и универсално явление.