От една страна, Бог, физическите закони, правилният Логос, генетичните вериги: истината. От друга страна, възможното, преходното, крайното, случайното: животът. Между тези два полюса се отваря междинно пространство: царството на духовното, преобладаващото царство на човека — същество смесено и хибридно, чудовищно съжителство на противоположностите.

Настоящото есе разказва историята на духовното — от Секундус, мълчаливия философ, Пико дела Мирандола и Паскал до Хана Аренд и Жак Дерида; от Мелвил, Бодлер и Кафка до Тед Хюз, Томас Пинчън и Мишел Уелбек; от Ингмар Бергман и Андрей Тарковски до Бил Вайола, Джим Джармуш и Дейвид Линч — търсейки отговор на въпроса дали тази преходна зона може да се възроди за нас днес.