Книгата разглежда един от най-динамичните периоди в историята на европейското и американското структурно изкуство, по време на който се развиват основите на новата теория на архитектурата, откриват се нови конструкции, значително се преобразяват центровете на големите градове в Европа и се създават нови.

В същото време новите социални и икономически данни след индустриалната революция, както и новите технологии са последвани от обширна размисъл за изкуството и постепенно се появяват, заедно с много нови типове сгради, нови ритмични системи, които водят, в началото на 20-ти век, и до напълно нови форми.

Знанието за данните от този период, както в по-общия теоретичен размисъл, така и в сферата на приложението, представлява основен инструмент за разбирането на еволюцията на архитектурата, която ще доведе до появата на модерното творчество.