Нашата страна е на кръстопът. След много усилия, които кулминираха с приемането в еврозоната през 2000 година, Гърция продължава да бъде извън ядрото на напредналите държави в Европа. Оставаме на опашката, много назад от други страни на европейския юг. Преминахме през тежка криза. Всички разбрахме какво се е случило. Нито кризата беше неизбежна в обхвата, в който се прояви, нито усилието да я преодолеем трябваше да бъде толкова болезнено.
Отговорностите бяха политически разпределени. Сега гледаме напред. Голямото предизвикателство са реформите. Те трябва да бъдат целта на обещанията на политиците за бъдещето. Не можем да продължим с остарели структури и манталитети.
Как ще подобрим обществената здравна система, за да осигурим на всички безплатна качествена медикообслужване? Как ще изградим училищата, за да осигурим на децата ни добро безплатно образование без зависимост от частни уроци? Как ще направим държавните университети така, че младите да получават дипломи с истинска стойност в нашата страна? Как ще променим администрацията, за да работи ефективно и да подкрепя гражданите?
Отговорите ще определят дали ще успеем да поемем по правилния път и да постигнем целите си. Гърция започва да се възстановява от травматичния опит на икономическата криза, докато се изправя пред нов свят, пълен с възможности, но и капани. Ситуацията е критична. Опитах се да предложа данни и мисли, които могат да бъдат полезни за нова посока и по-добро бъдеще.
