Частната кореспонденция на най-продуктивната публична фигура на Рим.

Цицерон (Марк Тулций, 106–43 пр.н.е.), римски юрист, оратор, политик и философ, за когото знаем повече отколкото за всеки друг римлянин, е живял през вълнуващата епоха, която видя възхода, диктатурата и смъртта на Юлий Цезар в разклащаща се република. Особено в неговите политически речи и в кореспонденцията му се вижда вълнението, напрежението и интригите в политиката и ролята, която е изиграл в смутовете на времето.

От около 106 речи, произнесени пред римския народ или Сената, ако са политически, пред съдии, ако са съдебни, оцеляват петдесет и осем (някои от тях непълни). През XIV век Петрарка и други италиански хуманисти откриват ръкописи, съдържащи повече от 900 писма, от които над 800 са написани от Цицерон и почти 100 от други до него. Те предоставят изключително откровение за човека, още по-впечатляващо, защото повечето не са написани за публикуване.

Оцеляли са шест риторически произведения и още едно в фрагменти. Философските произведения включват седем основни съставки и още няколко; някои са изгубени. Има също поезия, някоя оригинална, някоя като превод от гръцки. Изданието на Лоеб Класикал Лайбъри за Цицерон е в двадесет и девет тома.

Страници: 496, Година на издаване: 0730, Размери: 10.8x10.8cm