Актуализирането на библейското и патристичното слово и на цялата Света Традиция, както и техният каталитиен роля в восприятието на света от Църквата и трансформацията му в Тяло на Христос с есхатологичната перспектива да се превърне в Царство, се явява като необходимост и искане на съвременния свят и в същото време като постоянно задължение и дело на Църквата и науката Теология.

Точно тази задача неуморно и с изключителен успех изпълнява Панайотис Нела през краткия си живот. Проникването в неговото дело на революционния и новаторски теолог на 20-ти век, който преждевременно и неочаквано напусна света и любимата си наука, предлага възможност за виждане и възприятие на нещата, теологични и нет, под една широка оптика.

Широка и свободна от ограничения, които пречат дори и днес на пророческото свидетелство на Теологията в съвременния свят. Това изследване се опитва да проучи синтетично основните оси на теологичната мисъл, свидетелство и принос на Панайотис Нела, един теолог, който е произвел основното си дело за краткия период от около петнадесет години, от 1970 до внезапната си смърт през 1986.

Макар че делото му има като централен акцент православната теологична антропология, то се вписва в по-широк контекст на диалог на Теологията и Църквата със съвременния свят и култура. Съставлява етап и ориентир за теологичната мисъл на 20-ти век, докато периодичното издание „Събрание“ – основано през 1982 – продължава да се издава неизменно в продължение на 38 години след смъртта на своя основател, като стабилно и съществено допринася за теологичното обновление в нашата страна вече четири десетилетия.