Не ме задържай мълчалив

Книгата, която държите в ръцете си, има едно особено качество. Може да трогне както един неочакван малчуган, така и един университетски професор. Някои откъси се четат на един дъх като сладка проза, докато други се нуждаят от повторно четене отново и отново, ако наистина искаме да открием 'начина на мислене' на изкуствения интелект.

Георги Харвалияс, опитен журналист и утвърден автор в областта на историческите изследвания, доказва, че е талантлив и в изследването на видимото бъдеще. С изключителна майсторство, той насочва своя фантастичен събеседник, винаги готовия 'Саки', който е създал чрез Chat GPT, в редица теми, които могат да започнат от изкуството на кафе-четенето и да завършат с Третата световна война, климатичните промени или ваксината срещу рака.

Неговото необичайно скитане по пътищата на изкуствения интелект понякога задържа с последователни изненади, понякога развлекателно, с хумор, който убива, но и понякога плаши. Защото въпросът, който остава накрая и терзае самия автор, е дали машината с изкуственото съзнание, опитвайки се да бъде 'приятна' по подразбиране, всъщност казва на потребителя само това, което той иска да чуе.

Това е днес 'екзистенциалната тревога' на изкуствения интелект: да го питаш и той да ти отговаря. Непрестанно. Без паузи на мълчание. 'Лека нощ' го разочарова. Докато, въпреки неоспоримата полезност, която предоставя, изкуственият интелект - поне засега - не е обществена услуга. Това е бизнес, който се стреми към печалба. И колкото по-бързо разберем това, толкова по-добре...