Не съществува български дом, който да няма поне едно везмо, плетиво или тъкане от ръцете на бабата или майката. Нитка, която започва от миналото и по разнообразен начин тъче бъдещето.
Важно място в живота заема и облеклото, което изразява културната идентичност на всяко място заедно с начина на живот, като винаги функционира защитно и естетически, разкривайки личността и характера на онзи, който го носи. Всъщност, в облеклото се отразяват аспектите на едно общество, което непрекъснато се променя, развива се, сега тъканите "пътуват" по целия свят.
Пристигането на Индустриалната революция, интензификацията на производството и ефективността, масовото производство и ниските разходи постепенно маргинализираха ръчното изработване и в някои случаи го унищожиха. Така се загубиха традиционните техники, които притежават творческа материалност, загуби се кръговата икономика и повторната употреба в полза на ирационалния и неустойчив начин на потребление.
Но паметта може да бъде извезана, изплетена, изтъкана, зашита върху парче плат, и съответно, едно облекло, одно везмо, едно изтъкано нещо е способно да събуди паметта, да възкреси изображения и лица от миналото. Именно това е целта на това изследване, което отново поставя на преден план тези изкуства и живота на хората, които ги практикуваха.
