В настоящото изследване се разглеждат понятието, формите и последиците от допустимото отклонение при преминаването от системата на транскрипции и хипотеки към системата на функциониращия кадастър. То започва с представяне на различните методи за измерване през годините и на различни места в гръцката територия и оползотворяване на предходните титли за собственост за локализиране, обособяване и отразяване на недвижимите имоти в новите топографски схеми, които в момента се изготвят от геодезисти, както и адаптация и хармонизация на получените от тях данни (стари титли за собственост) с модерните измервателни системи на националния кадастър.
Централната тема на изследването е анализът на причините за отклонения, като грешки при регистриране на данни, неточни или непълни документи, несъответствия между данни от данъчна и кадастрална информация, формите, които могат да приемат, геометричните несигурности, които произтичат като резултат, както и отсъствието на законодателство и прилагане на единна правна регулация в страната относно проблема както при етапа на кадастрацията, така и в режима на функциониращия кадастър. Освен това, се анализира понятието за отклонение, свързано с правни норми извън кадастъра, урбанистични, горски и данъчни, с акцент, обаче, винаги върху недвижимото имущество.
Накрая, изследването анализира процедурите за корекция и актуализация на данните, регистрирани в базата на функциониращия кадастър, когато отклоненията надвишават допустимите граници или обратното. В обобщение, целта на настоящия принос е да предложи цялостен поглед върху управлението на отклоненията и практическите въпроси, които възникват при прилагането на Националния кадастър в Гърция днес, в условията на липса на единна законодателна регулация по темата и последваща предпазливост и колебание около конкретната посока.
