«Шокът става обичайно явление. Шокът избледнява». С тези думи, Сюзан Сонтак анализира в дълбочина какво означава да наблюдаваш ужаса от разстояние. Как влияят в нас сцените на насилие, война и болка, които виждаме във фотографии и видеа? Помагат ли ни да усетим болката на другите или ни правят все по-апатични? Живеем «в свят, в който фотографията обслужва консумативната манипулация», казва Сонтак.

В своето изключително актуално есе тя черпи примери от политиката и историята. Анализира политическата измеримост на произведенията на Гоя, документи от двете световни войни и снимки от Руанда, Босна, Палестина и атаката срещу Близнаците, показвайки огромната сила, която изображенията упражняват върху нас. В "Срещу болката на другите" Сонтак ни предупреждава за отговорността, която носим като зрители.