Можем ли да се откъснем от образите и причините, които представят миграцията като проблем или криза? Можем ли да помислим извън хуманизма и състраданието? Можем ли да възприемем миграцията като форма на съпротива срещу глобалните социални, класови, полови и политически неравенства?

В епоха, в която расизмът придобива институционален характер, крайната десница постоянно печели терен, а части от лявото разглеждат въпроса с неудобство или дистанцираност, дванадесетте текста в тази книга се опитват да поставят мигрантите и мигрантките в центъра на социалния конфликт.