Централният герой на книгата е реална личност, представена под условното име Димитър Ликурсиотис. Той е служил в тайните служби на англичаните и личната му история се преплита със събитията, създавайки още един документ „отвътре“. Последната глава на книгата, озаглавена: „Слизането на единствения“, представлява автобиографичен текст на Димитър Ликурсиотис, който описва неговата одисея след рухването на фронта.

Разказът в „Без граници“ започва през май 1917 г. с изгнанието на крал Константин I и диктатурата на Венизелос (1917-1920) с оръжията на французите. През 1918 г. завършва Първата световна война. Следват споразуменията „Париж“, „Севр“, и др., експедицията на Гърция в Южна Русия (Украйна) (1919), десантът в Смирна, изборите от 1920 г. и неуспешната експедиция в Анкара. Разказът завършва на Великден 1923 г., когато вече е настъпила катастрофата.

Чрез множеството документи се доказват истинските причини за Малоазийската катастрофа, антигръцката позиция на „Съюзниците“, както и дезертьорите, които са изоставили позициите си на фронтовете.

Особена черта на Трилогията е, че авторът, освен че разкрива историческата истина, съумява да предаде на читателя събитията, атмосферата и психологическите портрети на съдбоносните за страната ни лидери, гърци и чужденци. Разказът е изграден по образец на поетиката на Омировия разказ, с разказвателна яснота и краткостта на високата литература.