В елинистическите школи философията, за разлика от днешното време, не беше отделена от света, ежедневието и истинските нужди на хората. Тя беше изкуство, което се стремеше да даде на своите ученици интелектуалните и моралните инструменти за постигане на евдемония, която се признаваше за върховното благо. Епикурейците, стоиците и скептиците възприемаха философията като наука, подобна на медицината, убедени, че болестите, които тя разкрива и лекува, са предимно болести на вярванията: погрешни идеи за това, какво е ценно в живота.

В тази книга Марта Нусбаум, с тематични оси като страх от смъртта, любов, гняв и агресия, критично разглежда текстовете и позициите на философи като Аристотел, Епикур, Лукреций, Секст Емпирик, Хрисип и Сенека - удобно преминавайки през конвенционалните граници между философията и нейната история, между философията и психологията, както и литературата, между академичната ерудиция и социалните въпроси.