Политиката за защита на потребителя е пряко повлияна от първичното и вторичното право на ЕС. Общоприето е, че прилагането на правото на ЕС е свързано основно с трансграничното движение на работници, трансграничния обмен на стоки, предоставянето на услуги, свободното движение на капитали и плащания, с цел създаване на ефективен вътрешен пазар. Създаването на вътрешния пазар се развива чрез ефективното прилагане на свободите на Съюза и първоначално се основава на принципа на равно третиране, според който трансграничните ситуации трябва да бъдат третирани от държавите членки по подобен начин като вътрешните ситуации. Принципът на равно третиране по-късно се обогатява от необходимостта държавите членки да не предприемат мерки, които, макар да се прилагат по неутрален начин, възпрепятстват ефективното прилагане на свободите на Съюза и достъпа до пазара.

Свързването на правото на ЕС с трансграничното движение е причината държавите членки да могат да поддържат различни регулации в чисто вътрешни ситуации; въпреки това, по този начин беше възможно някои граждани да бъдат поставени в по-малко благоприятно положение в сравнение с гражданите на други държави членки. Процесът на хармонизация на вътрешните ситуации е свързан с решенията на Съда на ЕС, който тълкува законодателните актове на ЕС и допринася за защитата на потребителя – съдебна практика, която трябва да се взема предвид от националните съдилища при разрешаване на правни спорове, в които потребителят е една от страните по договора.

Тази статия черпи научно вдъхновение от правните въпроси, възникнали в европейското (ЕС) право на потребителските договори, политика с особен интерес, тъй като съчетава законодателни актове с пълна и минимална хармонизация. Научният въпрос на тази статия е свързан с влиянието на законодателството на ЕС и съдебната практика на СЕС върху държавите членки и националния съдия, като се изследва правният арсенал, предоставен на националния съдия при разрешаването на спорове и формирането на неговото съдебно разсъждение съгласно критерии и тълкувателни насоки, произтичащи от правото на ЕС и решенията на СЕС.

Първата глава на статията разглежда развитието на политиката за защита на потребителя, приноса на Хартата на основните права към тази политика и защитата на потребителите като преобладаващ обществен интерес. Втората глава разглежда въпроси, свързани с неправомерни клаузи в договори, сключени между търговци и потребители, правила, свързани с търговските гаранции и с правата на потребителите при различни видове договори. Третата глава анализира механизмите за защита на потребителите от недобросъвестни търговски практики на фирмите. Накрая се формулират заключения, с цел да се отговори на поставения научен въпрос.