Двадесет месеца неуморна работа. С неописуемо нетърпение за крайния резултат. С неизразима благодарност към всички толкова талантливи хора, които откликнаха на нашата покана за една изпълнена с любов книга с почти 30 анализа за планетата Дейвид Линч. 

Докато, изведнъж, цялото начинание придоби призрачен оттенък, сякаш управлявахме неканена скръб. Благодарим ти за разходките в непознатото зад пурпурните завеси. За зловещите мелодии без оркестър в клуба на тишината. За змиевидните сака, които символизират личната свобода. 

За отрязаните уши в мирните лехи, които нарушават всяка измамна сигурност. За дамите, които се крият в радиаторите, и чудовищните бебета. За гигантските зайци, които предизвикват най-необяснимите тръпки в рутината на хола. За хипнотизиращите жълти линии на нощните маршрути по безкрайното шосе към никъде. За звездните нощи, които грижовно покриват безкрайната права. Г-н Линч, ние със сигурност ще се срещнем отново, няма никакво съмнение. Може би след 25 години. Може би в сънищата. Може би сред звездите.