Греко-римската античност представя водещия еврейски историк. Йосиф Флавий, воин, държавник, историк, е еврейски гражданин роден в Йерусалим около 37 г. сл. Хр. Човек с висока родословие, той рано се посвети на изучаване на еврейския закон и гръцката литература и бе фарисей. След като защити в Рим каузата на някои еврейски свещеници, той се върна в Йерусалим и през 66 г. се опита да предотврати въстанието срещу Рим, като управляваше делата на Галилей. В последвалите трудности той си уреди мир с Веспасиан. Бил присъствен по време на обсада на Йерусалим от Тит, получил е привилегии от двамата императори и от Домициан, като приеме техния фамилно име Флавий. Умира след 97 г.

За исторически източник Йосиф Флавий е безценен. Неговите основни произведения са: „История на еврейската война” в седем книги, от 170 г. пр. Хр. до негово време, първоначално написана на арамейски, но преведена от самия него на гръцки, който имаме днес; и „Еврейските античности”, в двадесет книги, от сътворението на света до 66 г. сл. Хр. Изданието на Лоеб Класическата библиотека на произведенията на Йосиф Флавий, което е в тринадесет тома, включва също автобиографичната „Живот” и неговата трактат „Против Апийон”.