„Надеждата винаги умира последна“, казваме като мъдра максима и имаме предвид, че докато човек живее, той се надява; и това е най-мъдрото. Животът има обрати, изненади, непредвидими фактори и никой човешки не знае как ще се развият нещата от един момент до друг. Човекът се надява и трябва да се надява; това учи Православието. Горко на човека, който губи надеждата си. Човекът, който вярва в Бога, има всяка причина да се надява! Надеждата не „струва“. Христос иска от човека доверие и надежда в Неговото Лице и, ако понякога бави да отговори, със сигурност има „причините“ Си. Всичко се случва за нашето добро, което в дълбочина на времето и в дълбочина на вечността – точно казано – знае само Всемогъщият.

Когато надеждата и мирът вървят заедно, тогава човек „лети“ и е „блажен“! Надеждата може да е „смутена“, но може да е и мирна, „спокойна“. Надеждата е достъпна за всички, макар че понякога се крие сред облаците. Нека й дадем шанс да проблесне през мрачния небосвод. Необходим е кураж и доверие в Бога, за да може „дългоочакваната“ надежда да се роди естествено и без усилие!

... И от спокойствие и мир към промяна на курса! Добро е спокойствието, но трябва да подухне и лек благодатен вятър, за да настъпи обновлението, промяната на ума, покаянието, което ще „зареди отново“ надеждата и ще укрепи вътрешния мир. Всеки от нас се нуждае от вятър на покаянието и промяна на курса, тъй като покаянието е дългоочакваната пропускателна карта за Рая за тези, които – поне – го очакват! Въпреки трудните времена, всичко зависи от нашата воля, както и от нашата борбена нагласа, с „център“ Христос и „съратници“ светците, да станем безстрашни, смели, надеждни и миротворци! Нека всички се стремим към придобиването и установяването на спокойна надежда в нас! Успех на всички ни, като имаме предвид надеждата!