Александър Мантулис стои пред белите страници на тетрадка с 400 страници и твърда корица и се пита дали ще може да ги попълни, разказвайки "някои епизоди" от живота си.

Обаче, когато през 1918 г. той се е озовал да воюва на фронта при Газа като офицер в Османската армия с 7-ата армия на Мустафа Кемал (Ататюрк), срещу Британската армия, ръководена от Е. Алеби (Лорънс на Арабия), има какво много да каже. Защото със сигурност много неща предшестват и много други следват.

Той знае това от устни разкази на сина си Робирос, който го насърчава да ги запише. В периода, когато първоначалният братовчед на Патриархът Атинагора запълва страниците на тетрадката, страната преминава през друг, още по-бурен период. Това е времето на диктатурата на полковниците.

Тази нова приключение създава желание да се върнем назад във времето и да разсъждаваме. Освен желание, обаче, е и необходимост. Така го разбира Робирос Мантулис и в собственото си автобиографично произведение Светът според мен, пише за творбата на баща си:

„Какво беше 20-ти век за гърците? Скитания, войни, траншеи, барикади, пленения, преследвания, изкоренявания, диктатури, изгнания, граждански войни, бежанства, глад, куфари, паспорти, кораби, граници, миграции... Всичко това е преживял баща ми. На първа линия. Успях да го накарам да го запише. Без това, в какъв свят щях да живея аз?“