Ако тръгнеш да го играеш сам, без да гледаш геймплей видео или поне да добиеш представа, ще го изоставиш след не повече от час. Колкото повече напредва играта, трябва да управляваш своите клонинги – от психологически проблеми и лошо настроение, имаш да вършиш много неща, времевият лимит е дразнещ, нещата се чупят постоянно, героите са постоянно гладни, ако направиш грешка трябва да връщаш дните назад. Като цяло беше много добра идея, но на практика е трудно и дразнещо за геймър, който иска да си прекара приятно, а не да се ядосва. Много идеи от програмистите – добави това, добави онова – така не става, не може да се побере всичко

The Alters е едно от най-смелите и оригинални творения на последното десетилетие, истински шедьовър, който съчетава разказ, survival механики и психологическа дълбочина на ниво, което рядко срещаме в гейминга. Всяка минута усещаш, че се намираш във вселена, която те уважава, предизвиква и възнаграждава, докато идеята за Alters (алтернативни азове) се превръща от gimmick в един от най-вълнуващите наративни механизми, които сме виждали. Атмосферата, напрежението, тревогата и детайлите в героите се комбинират в уникална смес, която те увлича и не те пуска.

Освен това, играта се отличава с качеството и зрелостта на продукцията си. Начинът, по който се развива базата, постоянните малки и големи решения, управлението на настроенията, връзката с Alters и тежестта на всяко решение създават преживяване, което не прилича на никое друго. The Alters не е просто добра; тя е уникална, една от онези игри, за които разбираш, че са създадени с страст, визия и невероятно внимание към детайла. Ако обичаш игри, които те държат прикован, карат те да мислиш и предлагат емоционално преживяване, което ще ти остане незабравимо, The Alters е абсолютно задължителна покупка.