На 8 януари 1982 г. колумбийската скулпторка Фелиза Бурцтин почина в ресторант в Париж. Тя беше на четиридесет и осем години. В момента на нейната внезапна смърт тя беше в компанията на съпруга си и четирима приятели. Един от тях, писателят Габриел Гарсия Маркес, публикува няколко дни по-късно статия, която включваше три на пръв поглед прости, но в същото време мистериозни думи: „Почина от тъга“. Хуан Габриел Васкес използва тези думи, за да изследва тайния или непознат живот на една изключителна жена.

Фелиза Бурцтин винаги се противопоставяше на обществото, в което й се наложи да живее. Дъщеря на двойка еврейски емигранти в Колумбия, революционен артист в период на политически революции, жена със свободен дух в свят, който се съмняваше в свободата на жените, тя изживя живот, който представя големите напрежения на XX век и, преди всичко, желанието да бъде господарка на себе си.

В „Имената на Фелиза“ авторът виртуозно слива автобиографията, реалността и въображението, за да представи на читателя удивителен и съкрушаващ разказ за това как интимният живот на един човек неизбежно бива пометен от силите на историята и политиката.