Има истини на Душата и истини на Сърцето. Непроловимостта на човека във Вселената не му дава възможността да тълкува и разбира всичко с разума, както в макрокосмоса, така и в микрокосмоса.

Колко наистина може да контролира състава и функционирането на самия себе си „който всичко прави заради него без него!“ с милиони клетки, които се борят ежедневно за запазване на здравето. Има ли по-голямо чудо;

След това, някаква форма на безсмъртие на душата днес приема и квантовата механика, тъй като всичко е квант, и части от вечната същност.

Общо взето, крайният егодейност, индивидуализмът и прекомерната консумация не трябва да бъдат крайната цел на човека в живота. Той страда най-много от самотата в тълпата и глада за изобилие, и търси поприща в други пространства, не само логически, а и извън логиката, дори и безсмислени.

(От представянето на гърба на книгата)