Още от есента на 2024 г., с преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, стана ясно, че 2025 г., освен със събирателни злини от двата войни – в Украйна и в Близкия изток, ще донесе значителни промени в света.
Действително се очакваха бурни геополитически развития (промени) с поемането на длъжността от Тръмп през 2025 г. Планетата бе изненадана, от една страна, от агресивната му реторика, дори към съюзниците на САЩ, а от друга – от бързите му действия, които вероятно биха превърнали САЩ в един експанзионистки гигант, възприемащ по-широко протекционизма и ревизионизма под мотото Make America Great Again.
Официално заплахата от Китай излезе на преден план като първи американски приоритет. Паралелно с това Русия започна да изглежда като потенциален партньор на САЩ, а Украйна – като неудобство, което трябваше да престане да съществува, независимо от цената за самата Украйна.
В същия дух на Тръмп се движеше и Израел, който с западен попътен вятър (главно американски) отстрани непосредствената иранска ядрена заплаха. Що се отнася до Европейския съюз, той бе всъщност големият губещ, тъй като остана да подкрепя Украйна сам, с огромни икономически разходи, докато нейната енергийно изтощена икономика, поради фронта, който безразсъдно отвори срещу Русия, беше принудена допълнително да се справя от една страна с нареждането на Тръмп за огромно увеличаване на отбранителните си разходи, а от друга с митническите мерки на САЩ, които най-вече засягат автомобилната индустрия на Германия, но и по-широко европейските страни, произвеждащи стомана, алуминий, храни, напитки и др.
По-бедните страни в Европа се очаква да понесат допълнителни икономически (и не само) загуби, докато международното отражение ще удари още по-силно изключително бедната Африка, чието работоспособно население ще търси по-настоятелно убежище в Европа.
