Този труд изследва дали правото на образование на практика представлява фундаментално и универсално право, както е определено от международните, европейски конвенции и националните закони, с фокус върху ученици, които принадлежат към малцинствени групи като бежанци, мигранти, неконвоирани непълнолетни, роми, както и ученици, подложени на множество форми на маргинализация, като деца с увреждания/специални образователни потребности, момичета, ученици в затворени институции.

Целта му е:

• да представи съществуващата правна и институционална рамка за правото на образование в Гърция,
• да подхожда критично към начините на прилагане или неспазване на съществуващото законодателство чрез теоретични изследвания и емпирично проучване, и
• да изведе предложения за формалното образование с цел премахване на дискриминацията и ефективен достъп до образование за всички ученици.

Става дума за интердисциплинарно усилие, което започва от правната наука и социолингвистиката и е насочено към професионалисти, които работят в сферата на образованието, като юристи, педагози, съдии, специални педагози, ръководители на образователни институции, университетски преподаватели, студенти и членове на НПО.