Лично аз бих казал, че за мен имаше три мотива, три бяха причините, които ме подтикнаха да напиша тази книга. Първата е самата връзка, която имам с град Катерини. Въпреки че живея половин век в Солун, всъщност е като да не съм напускал изобщо този град. Дълбоката емоционална връзка, която имам с града, винаги бе мотив за мен да науча колкото се може повече за неговата история, за хората му и за всичко свързано с фактори и събития, които определиха сегашния му образ.

Втората причина е, че аз заедно с брат ми имахме късмета да разполагаме с два много разнообразни източника на информация за град Катерини. Първият беше от баща ни, който, идвайки в Катерини през 1926 г., на шестгодишна възраст от Порт Саид в Египет, е преживял много събития и ситуации, случили се в Катерини. Така той ни предоставяше информация, която обхващаше всички аспекти на града – урбанистичен, социален, икономически, религиозен – давайки ни възможност да си изградим образ за града без прекъсвания и същевременно ни стимулираше да разширяваме този образ.

Вторият източник на информация беше първият братовчед на майка ми, Тахчидис Никос (Капитан Петрас), който е роден на 1/5/1915 във Фатса в Понт, първоначално идва в Драма, а после в Катерини, и от шестнадесетгодишната си възраст се включва в комунистическото движение, преживявайки целия път на формиране на ККЕ, Националното Съпротивление и Гражданската война. Той ни предаваше информация, която, отвъд своите специфични характеристики, ни помагаше да разберем по-добре събития и обстоятелства, случили се в града, които не бяха особено популярни.

Третата причина, която ме подтикна да се занимая с тази книга, е, че събития, личности, условия, които градът е преживял от основаването си и до степента, до която тяхното тълкуване не се намира в спектъра на официалния национален разказ, изобщо не са споменати.