Епитафий – Ромиосини, Рицос – Теодоракис. Мелодична поезия, главно пеена, която стана притежание на народа; песни, които бяха обичани, пееха се и продължават да се пеят от поколения слушатели. Две произведения с безспорна разпознаваемост и самостоятелен артистичен път, които имат десетилетия присъствие и продължават да общуват с днешното време. Става дума за мелодии, които най-представително отразяват развитието на поетично-политическата песен от 60-те години в Гърция.

Настоящата книга осветлява пътя на възприемането на тези произведения чрез многостранен анализ на новото артистично произведение, произлязло от срещата на музиката и поезията: песента, която не е само литературно творение, но и социологическо, културно и икономическо явление.

Чрез дългогодишно изследване в архива на композитора, в тогавашните вестници, в изследвания и аудио документи се откриват непубликувани материали и се преразглеждат с нов поглед известни доказателства. Така се разгръщат всички аспекти на голямата културна промяна, която отбеляза изкуствения народен песенен стил.

Изследването на Евангелия Скарсоули се фокусира върху:

• Процеса на мелодизирането на Епитафия и Ромиосини.
• Структурата и музикалните характеристики на песните.
• Ролята на изпълнителите, рецитацията и народния концерт.
• Идеологическата и културна рамка на 60-те години.
• Реакциите, конфликтите и критиките, които съпътстваха публикуването и разпространението на произведенията.

Издание, което подчертава приноса на изкуствения народен песенен стил в оформянето на новата гръцка идентичност, като същевременно предлага нови материали и подходи на читателя.