От представянето на задната корица:

Самюел Бътлър (Samuel Butler, 1835-1902) е английски писател, философ и преводач на омировите епопеи, който е живял през викторианската епоха. Той е бил многопластова личност и неспокойна душа в една преходна епоха на световноисторически социални, икономически и културни промени, настъпили по време на индустриалната революция, която поставя основите на съвременната технологична система, доминираща в световен мащаб. Бътлър с изключителна прозорливост е хвърлил светлина върху проблема за връзката между човека и машината в ранна епоха, без да споделя безусловния оптимизъм към обещанията на технологичното развитие в един век, през който са реализирани множество технологични иновации, и е формулирал ранни размишления, които днес са общоприети във връзка с развиващата се „пети технологичен революция“, която обещава обединението на човека, природата и технологиите и създаването на Постчовека.

Основният въпрос, който поставя Бътлър, е каква е разликата между човека и машината и следователно каква ще бъде тяхната бъдеща връзка, имайки предвид непрекъснатото развитие на технологиите и нарастващата зависимост на човека от тях. Ще минат много десетилетия, докато най-напредналите въпроси за времето си, поставени от Бътлър, и ранните му притеснения станат предмет на систематично изследване от водещи мислители на XX век, като Луис Мамфорд и Зак Елиът — както и от българския Спиридон Кириязопулос — и от активисти с ясно изразена критика срещу индустриално-технологичната система, като Тед Казински.

Въпреки това мисълта на Бътлър запазва своята свежест и актуалност и в нашето време, тъй като тя е същността на съвременния дебат за бъдещето, което ни очаква от съвременната технологична цивилизация, и за силните притеснения, които се изразяват в нашата епоха относно установяването на технологична дистопия; един дебат, в центъра на който стои жизненият въпрос: Какво всъщност е човекът? Или с други думи, от гледна точка на материалистична епоха на генерализиран нигилизъм, която вече е извършила „смъртта на Бога“, в какво се различава човекът от машината?

Показателни откъси:

„Ден след ден, обаче, машините печелят територия спрямо нас. Ден след ден се подчиняваме все повече на тях. Все повече хора са свързани ежедневно с тях като роби, за да ги обслужват, все повече хора посвещават ежедневно всички сили си върху развитието на машинния живот. Изходът на цялото това нещо е просто въпрос на време, но фактът, че това време ще дойде, когато машините действително господстват над света и неговите обитатели, е нещо, което нито един истински философствен човек не може нито за миг да постави под съмнение.“.

„[...] ще повторя, че не се страхувам от нито една от съществуващите машини; това, което ме плаши, е изключителната скорост, с която те се превръщат в нещо много различно от това, което са днес. Нито една категория същества в никаква минала епоха не се е развила толкова бързо. Не трябва ли да наблюдаваме този процес на развитие с бдителност и да го контролираме доколкото все още можем да го контролираме? И не е ли необходимо за тази цел най-напредналите от днешните използвани машини да бъдат унищожени, въпреки че е признато, че самите те са безвредни;“