Теодозия, малко момиченце с големи крайници, се роди сляпа и растеше щастлива в гората заедно с грижовната си майка и забавния си баща. Без зрение, тя беше водена от сърцето си. Така, когато беше в гората с приятелите си, разпръскваше радост, любов и хармония.

Един ден, търсейки приятелите си в гората, тя се отдалечи толкова много от дома си, че се изгуби. За да успее да намери отново пътя си, тя търси да излекува зрението си.

Приказката "Момичето, което слушаше" е алегорично пътешествие на човешкия живот, който търси да намери смисъла си. Тя има за цел да засади семето на дисциплината във внушението към вътрешния ни глас, култивирайки нашата връзка с цялото.