Очарова ме Понтийската Муза, трогва ме, вдъхновява ме. Нищо не може да ме отклони от моите преживявания. В храма на Музата на моите предци се подвизавам от душевна необходимост.

Живи носители на Понтийската Муза – старци и старци – ми разказват, години наред, слава и величие, бедствия и приключения на изкорененото им поколение. Те пеят радостите и скърбите със същия величествен начин.

Затова разказите на предците и възгласите на Музата им забраняват Дълга към Традицията.