„Годишният цикъл“ на Рудолф Щайнер е важна серия лекции относно връзката между човека, времето и Земята.

В тези пет лекции, изнесени в Дорнах през октомври 1923 г., няколко месеца преди основаването на Общото антропософско дружество, Щайнер тъчe дълбоко посвятителски пейзаж: времето вече не е неутрално, а жив организъм. Празниците вече не са просто външни обичаи, а спирки в едно духовно пътуване.

Човекът е призован да стане участник и носител на този ритъм, въплъщавайки своя морален кураж и духовна свобода. Докато природата се преобразява, същото се случва и с душата. Щайнер говори за мъдростта на лятото, смелостта на есента, тишината на зимата и покаянието на пролетта – не като символи, а като реални душевни прозрения, които могат да доведат до нова връзка с Аз-а.

Читатели, които са обичали „Дневникът на душата“, ще открият тук по-дълбоките му корени: духовната основа, върху която са изградени вътрешните мантри на всяко седмично размишление.