В книгата се описва и анализира приносът на духовенството и църквата като цяло в борбите за свобода на нацията на гърците и Гърция срещу латините - франките - западняците, в целия времеви период от около шест века преди 1821 година.

Конкретно, от 13-ти до 18-ти век, с отправна точка годината 1204, когато Константинопол "падна" под кръстоносците и малко по-рано през 1191 г., когато Кипър беше завладян от англичаните на Ричард I Лъвското сърце и французите, срещу които се възстанаха православните християни с водач православен монах.

До 1819 г., когато избухна въстанието на православните християни от Лефкада с водачи свещеници срещу английските поробители, се изучава, представя и тълкува участието на църквата, ролята и приносът на духовенството на елинизма в четиридесет и една (41) революции, въстания и други движения срещу латините - западняците.

Действаха ли? Реагираха ли? Каква беше тяхната позиция?