В книгата се записва и анализира приносът на духовенството (православно и католическо) и на църквата като цяло в борбите за свобода на гръцкия народ и на Гърция срещу османците – турците, в периода от около четири века преди 1821 година.

По-конкретно, от 15-ти до 18-ти век, с начало през 1453 година, когато Константинопол „пада“ под турците и малко по-рано през 1404 година, когато за деветнадесет години (1404-1423) хората от Кардица успяват и освобождават Фанари с тяхното „неверие“ и въстание срещу османците, до Голямата гръцка революция през 1821 година.

Изследва се, представя и тълкува участието на църквата, ролята и приносът на духовенството на елинизма в осемдесет (80) въстания, бунтове и други движения срещу османците – турците. Действаха ли? Реагираха ли? Каква беше тяхната позиция?