Минаха толкова години от момента, когато австралийците и новозеландците, които се бориха в битката за Крит, напуснаха родните си страни, за да обединят силите си с британските войници, които се бореха в Европа.

Чрез книгата „Памукени облаци и маслинови дървета: Истории от битката за Крит“ на австралийската авторка Дебора Уийлър можем да разберем как са се чувствали някои от тези войници, които са дошли от далечните страни, какво са преживели и какви са били техните преживявания в Гърция, на Крит и в пленническите лагери, където някои са били затворени.

Разбираме колко голямо значение им е имало, когато са получавали писмо или пратка от близките си хора. Виждаме колко много са тъгували за своите съратници, които са паднали по време на битката. Изграждането на неразрушими връзки, особено с Критяните, които са се борили с удивителна саможертва до тях, често с тежки последици за самите тях, семействата им и приятелите им.

80 години по-късно, както показва тази книга, приятелските връзки остават силни и преминават от поколение на поколение. Отпечатъкът от Битката за Крит остава незаличим както в Гърция и особено на Крита, така и в Австралия и Нова Зеландия.

„Направихте всичко, за да ни спасите. Ние сме приключили, но войната не. Затова, запазете каквото можете, за да помогнете да победим войната другаде“. Александрос Кориазис, последният министър-председател на Гърция преди началото на мрачните години на окупацията.