Днес, в една жалка епоха на упадък, където бездушната световна лихварска система контролира всичко чрез златните момчета на борсите, Изкуството се е превърнало в сурова търговска транзакция, механизъм за манипулация на съзнанията, болезнен и прост процес на насилие над красотата, който възхвалява естетиката на боклука, където „...злото, измамата побеждават и удавят и добродетел и стойност“, както е писал Микеланджело.

Повечето съвременни художници възприемат творбите си като потенциално печеливш бизнес за изкуство, който функционира според безмилостните закони на пазара и маркетинга. Те смятат ателието си за автономна производствена единица, галериите – за магазини, арт критиците – за посредници, кураторите – за промоутъри, колекционерите – за инвеститори, музеите – за взискателни клиенти, знаменитостите – за примамка, медиите – за агенти и публиката – за лесно манипулируема консуматорска маса от световните разпространители на мръсни пари.