"Познай себе си" беше надписът на фронтона на храма в Делфи. Но кой е този "аз", който трябва да познаем? Дали това са недостатъците, дарбите? Не, не само тях трябва да познаем. "Да познаваме себе си" означава да познаваме различните тела, от които човек е съставен (физическото, етерното, астралното, менталното, каузалното, будическото и атмическото тяло), и нуждите на тези различни тела... Ако мистиците от Античността са настоявали толкова много на нуждата да познаваме себе си, то е защото това познание отваря най-големите възможности за развитие, напредък, успех. Докато не познаваме нуждите на нашето висше Аз, даваме всичко на физическото тяло, което е прехранено, докато душата и духът остават гладни и жадни и се задушават и умират. "Познай себе си"... Цялата наука, цялата мъдрост е там: в познаването на себе си, в преоткриването на себе си, в съединението на нисшето с висшето Аз. Символът на мистика, който е успял да срещне себе си, е змията, която хапе опашката си (уроборосът). Змията представлява права линия, или счупена, и линията все пак е ограничена. Змията, която хапе опашката си, става кръг, а кръгът е безкрайността, неограниченото, това е вечността. Човекът, който е успял да реализира символа на кръга, влиза в свят, където няма повече граници, където вече няма разделение между горе и долу, защото всички сили, богатства и добродетели, които истинското Аз притежава, се разпространяват в малкото аз. Малкото и голямото сега са обединени и човекът става божество."