Този произведение е една от най-добрите естетически творби на флорентинския художник. Вдъхновението за картината идва от митологически разказ на Овидий и представлява нео-платонска алегория, базирана на възгледа за любовта като произвеждаща сила. Планът е хармоничен и фин: линиите са елегантни и създават, с вълните, разбиващи се на брега, гънките на дрехите,...