Въпреки явленията, тоест въпреки идеологическите предубеждения за идеологията и идеите, идеологията не съществува вътре в идеите. „Идеите“ никак не притежават, както се опитва да ни убеди идеологиятa на идеята, съзнателно, идейно или духовно съществуване, напротив, те имат материално съществуване.

Идеологията не съществува в „морето на идеите“, разбирано като „духовен свят“. Идеологията съществува в институциите и в техните практики. Дори рискуваме да кажем още по-конкретно: Идеологията съществува в механизми и в практиките им. С именно това значение идеологическите механизми на държавата реализират, в рамките на материалното разположение на всеки от тези механизми, и в рамките на техните практики, една външна към тях идеология, която нарекохме първична идеология и която сега можем да наречем с името ѝ — държавна идеология, като съвкупност от основните идеологически въпроси на господстващата класа или на господстващите класи.

В отражението на май ’68 г., Луи Алтюсер ще изнесе някои от най-влиятелните и критични теоретически приноси: контурите на една материалистическа теория за идеологията, от една страна, и основните линии на една нова марксистка теория за държавната власт, със фокус върху идеологическите механизми на държавата, от друга страна.

В настоящото издание е събрано цялото това изследователско дело на автора, и преди всичко основният му текст, от който са взети откъсите, станали известната статия «Идеология и идеологически механизми на държавата». Така за първи път на български език става достъпно цялостното му принос към идеологията и ИМК, озарявайки предварително неясни места, които дадоха повод за критика, и може би изваждайки наяве други, които произтичат точно от научния и незавършен характер на ръкописа.

Настоящата книга представлява решаващ принос в отварянето на път към територията на марксистката теория за държавата и идеологията, водейки ни към преосмисляне на проблематиката чрез материалистическия подход към възпроизвеждането (на капиталистическите отношения на производство), и съответно към възможността за нарушаване и прекъсване на това възпроизвеждане. С една дума, революцията.