Не исках да ти кажа всичко.

Може би защото се страхувах, че ако го кажа, то ще остане там.

Вечно. Неподвижно. Ужасяващо.

И аз ще бъда принуден да живея с тях.

Но разбрах, че всичко, което оставяш неизказано, винаги ще чака да го прегърнеш.

Душата ми голяма е тялото, което носи спомените. Тя е истината без предпазни средства. Пътуване през насилието, лъжата, травмата и срама. Пътуване от дълбините на ада до върховете на рая.

Янис Афанасопулос отново става дете и говори за душата на всички ни в най-голямото си лично изповедание.