„Да забравиш често е по-трудно отколкото да помниш.”

„Паметта изравнява всичко. Изтрива всичко освен най-силния спомен. За най-слабите, най-щастливите, трябва да се постараеш, за да ги намериш, да ги извадиш от дълбините, кални и покрити с водорасли. Но защо да ги изваждаш на повърхността сега? Защо да съживяваш неща, скрити в паметта? Защо непрекъснато ги ровиш, пита майката, а ти вместо отговор отваряш устата си отново и се опитваш да ги назовеш, да изкопаеш едно по едно парчетата, да ги събереш в думи, в образи, и може би така да попречиш нещо подобно да се случи на друг.”

Какво се случва, когато тормозът се предава от поколение на поколение? Колко тежка е цената да си „различен”? В автобиографичния си дебют Марек Торчик не омекотява и не се задоволява с отговорите, докарвайки ножа до костта на паметта, там където реалността и съзнанието се преплитат с течен завършек и опасни последици.