Не съм грък, нито музикант, и изобщо не пуша. Но рембетикото, тази вселена със своето анархистично дух, ме завладя веднага щом го открих. В началото ме заинтригува обкръжението, в което се разви – в лошо известните квартали, в затворите, в текетата, в пристанищата на Пирея и Солун.

После бях омаян от образите на рембетикото – музикантите, рембетите, маргиналите, братя в нещастието и изгнанието. Изкоренени от Мала Азия и нейните крайбрежия, те оцеляват, живеейки в бараки в пристанищата на големите градове. Когато се роди рембетикото, публиката и музикантите бяха братя. Парии, отрепки на обществото, които пяха с онази дрезгава глас, дразнеха... И сега опитай да разбереш.