Най-значимото литературно произведение на Плутарх е общоприетото „Паралелни биографии“, паралелни биографии на двойки гръцки и римски политици или генерали, които са 48 на брой, от които са запазени 46.
Той разбира се е написал и „Моралии“, множество трактати на теми като добродетел, теология, религия, политика и ролята на философията във формирането на характера, главно на обществените мъже, чиито избори и действия винаги определят живота на управляваните. Но изглежда, че с „Моралии“ не е постигал обективната си цел да повлияе на хората от времето си и да ги насочи по пътя на добродетелта, в епоха, когато Римската империя е в своя зенит и се приближава към неизбежния си упадък.
Затова се обръща към биографиите на великите политици и военачалници от миналото, за да предостави по-конкретни и човешки примери – образци за подражание в големите им моменти или за избягване на незаконните им действия. На преден план в избора му са Солон с Публикола, Темистокъл с Камил, Арестиад с Катон, Перикъл с Фавий Максим, Алкивиад с Марций, Пелопидас с Маркел, Александър с Цезар, Агесилай с Помпей, Деметриус с Антоний и други.
В „Паралелните биографии“ Плутарх ясно заявява, че не пише история и не се фокусира върху записването на техните най-изявени дела, а чрез реални личности и истински ситуации рентгенографира техния духовен свят и предлага на читателите необходимия исторически материал за разбиране на характера на тези видни мъже и на тяхното етично поведение.
По този начин, с изключително майсторство, Плутарх размишлява и съчетава знанието за миналото с необходимостта от морално възраждане на народите и владетелите, в епоха с ясни признаци на разпад.
