…Островът бавно започна да се отдалечава от брега, рисувайки нежни кръгове над водите на Термейкоския залив. Натоварен със сенки и спомени и призраци, които дремеха между тамянките.

Адмирал Вотсис стоеше на кормилото и се опитваше да регулира курса, за да не заседне в плитчините на Палиомана, Цицанис седеше на кошничарския стол и свиреше на бузуки „Ти си гордостта на сърцето ми, прекрасна и сладка Солун“, а Тодор танцуваше със страст, без патерици, стъпвайки здраво и с двата крака.

И старата, ох старата Вилика, с клонче босилек на ухото, го гледаше в очите, усмихвайки се най-накрая и пляскайки с ръце…