Основният въпрос в първата част на тази малка книга е дали изнасилвачът се ражда или става. Част от еволюционните биолози твърдят, че изнасилването е продукт на биологичната еволюция и има адаптивна стойност. Тоест, изнасилвачът се ражда. Какви са аргументите и доколко са издържани? Социологията поддържа противоположното: изнасилвачът става. Той е продукт на едно общество, което обучава и пристрастява индивидите към насилствено и експлоатационно поведение, дори и да ги съветва – а понякога и наказва – да постъпват по различен начин.
За щастие, съществува и присъдата на етнологията и антропологията, които показват, че е имало общества, в които изнасилването е било от рядко до несъществуващо. Струва си да ги разгледаме. След като са съществували, кой знае, може би ще съществуват отново.
Във втората част ще се занимаваме с обратното на изнасилването. Обикновено го наричаме съгласие. Въпреки това, съгласявам се означава приемам, търпя или се примирявам след разглеждане на аргументите. Но любовта не е толкова рационална и ако се случи така, това не е любов, а социален договор и брачен дълг. Затова ще предпочетем описателния термин спонтанно и взаимно еротично желание. Защото описва по-добре лудостта на любовта.
Ще видим тогава какво казва биологията за произхода на този древен човешки характер. Ще видим какво е това, което наричаме любов. И за щастие, по този въпрос, биологията не свежда всичко до дарвиновото оцеляване на най-силния.
