Постдраматичният театър е театър след драма: Той не пресъздава драматичен текст, както се случва в театъра, наследен от европейската традиция, а се развива на базата на изпълнителска естетика, според която всеки елемент на представлението (присъствието на актьорите, текстът, декорите, костюмите, звукът, музиката, видеото и т.н.) запазва своята автономия и има равностойно място с останалите.

В същото време този театър придава голямо значение на активното възприятие на зрителя и развива нови стратегии за комуникация между сцената и публиката. Новаторското изследване на германския театровед Ханс-Тис Леман (1944-2022) е първоначално публикувано през 1999 г. в Германия, преведено е на повече от двадесет езика и се е превърнало в отправна точка в международния диалог за съвременния театър.

Книгата се фокусира върху новите форми на театър, които се развиват от края на 60-те години до края на 90-те години на XX век, и предлага ключове за тяхния анализ и разбиране, като изследва връзките им със стария театър, с движенията на историческата авангардa и с други форми на изкуството, както и тяхната функция в съвременната културна и социална среда, оформена от новите технологии и медиите.

Леман се позовава на множество представления от театрални създатели като Робърт Уилсън, Клаус-Михаел Грюбер, Тадеуш Кандор, Ян Фабър, Societas Raffaello Sanzio, Needcompany и Wooster Group, като същевременно води диалог с множество мислители и философи, от Аристотел и Хегел до Адорно, Делез и Бар.

Той съчетава по уникален начин историческия преглед, диалога с живото изкуство и теоретичното размишление. Въздействащо и авторитетно издание за хората на театъра, театралните и художествени теоретици и за всички, които търсят навигация в съвременния театрален пейзаж.