Новият роман на Томас Пинчън

Милуоки 1932 г., Голямата депресия е в пълен ход, отмяната на забраната е на път, Ал Капоне е във федералния затвор, а бизнесът с частни разследвания се премества от трудово-мениджърските отношения към по-домашните. Хикс МакТагарт, бивш щрайкбрекър, превърнал се в частен детектив, мисли, че е намерил професионална сигурност, докато не го изпращат на случай, който би трябвало да е рутинен – да намери и върне наследницата на благосъстояние от сирене във Висконсин, която решава да се разходи.

Преди да разбере, той е принуден да се качи на трансокеански лайнер, като в крайна сметка се озовава в Унгария, където няма крайбрежие, езикът е като от друга планета и има толкова сладкиши, че всяка полиция може да се пенсионира щастливо – и разбира се, няма и следа от бягалата наследница, която трябва да намери. Когато Хикс я настигне, той се оказва въвлечен също с нацисти, съветски агенти, британски контраразузнавачи, свинг музиканти, практикуващи паранормалното, незаконни мотористи и проблемите, които идват с всеки от тях, с които Хикс не е квалифициран, да не говорим, че и не получава пари, за да се справи.

Около него има история, която не разбира и не може да намери изход или път, единствената светла страна за Хикс е, че е зората на ерата на биг бенд музиката и, случайно, той е доста добър танцьор. Дали това ще е достатъчно, за да може по някакъв начин да се върне танцувайки Линди хоп обратно към Милуоки и нормалния свят, който може би вече не съществува, е друг въпрос.