…Той виждаше цевта на оръжието на германеца, на няколко сантиметра от лицето си, насочена към него, и слушаше другите около него да му викат: „Убий го, какво го гледаш?“ Около тях цареше хаос. Елитните германски части не взимаха италиански пленници, убиваха ги на място. Това беше заповедта. Но той се колебаеше, защо?
Беше септември 1943 година и клането на италианската дивизия Акуи в Кефалония беше в разгар.
Кръвта се лееше като река по хълмовете.
„Мамо, всичко е свършено“, казах си и затворих очи… Но маслото в кандилото на сержант Бруно Бертолди не беше свършило…
Какво точно се случи?
Невероятна история, започнала от планинския масив на Кефалония и развила се в сталинските ГУЛАГи в Сибир, както ни я разказа самият той в Болнцано, Северна Италия, където днес прекарва неуморно стоте и седем години от живота си.
