Културата на автоматизация, носена от изкуствения интелект, всъщност е култура на обезспециализиране, антикритична култура за антикритични хора, които трябва да консумират без да разбират как да произвеждат. В голяма степен това е крайната визия за подчинение на източниците на стойност – нас самите – точно както беше за индустриалните титани преди век, индустриализация на пасивността и съгласието.

От предговора на автора към второто издание на книгата на гръцки

Лудизмът не представлява просто противопоставяне на новите машини и технологии, а набор от конкретни политически направления с положително съдържание. Вдъхновен от борбите на работниците на производственото място, лудизмът акцентира върху автономията: върху свободата на поведението на работниците, върху способността им да поставят правилата, последователно и върху подобряването на условията на труд. За лудистите по-специално новите машини представляваха непосредствена заплаха, затова лудизмът носи критичен подход към технологията, който обръща специално внимание на връзката на технологията с производствения процес и условията на труд. С други думи, той не вижда технологията като неутрална, а като поле на борба. Лудизмът отхвърля производството заради производството: критикува „ефективността“ като краен цел, тъй като в труда са заложени и други ценности. Лудизмът може да се обобщи: не е индивидуална морална позиция, а множество практики, които могат да се умножават и изграждат чрез колективни действия. Накрая, лудизмът е конфронтационен: насочва се срещу съществуващите капиталистически социални отношения, които могат да бъдат прекратени само чрез борба, а не чрез параметри като държавни реформи, нарастващо изобилие на стоки или по-добре планирана икономика.

Как технологията влияе на труда и работещите? Въвеждането на технологични иновации в производството и методите на работа е обективно прогресивен процес, който дава възможност за по-малко и по-малко изморителен труд, потенциално насочвайки към „комунизъм на изобилието“? Или пък това е неутрална техническа практика, чието въздействие зависи единствено от начина на употреба на съответната технология?

Гавин Мюлер се връща към историческото движение на лудистите, за да реконструира подземното течение на историята на работническите борби срещу утвърждаването на властовите отношения на работните места чрез технологичната иновация. Така осветлява потиснатия лудизъм на ежедневните движения на съпротива срещу механизацията, автоматизацията и кибернетизацията, който отеква до днес, призовавайки ни да се сблъскаме с реорганизацията на работното и свободното време, да спрем засилената експлоатация, да възвърнем знанието и контрола върху продукта и условията на труда си; с други думи – да „счупим машините“.